Това беше първи час по летене за Ричард и момчето се чуставше малко притеснено.Досега въобще не беше леятл и се пиртесняваше,да не би да стане нещо и дападне от въздуха.Първокулсникът се опита да се успокой и изчака сигналът на професор Потър,преди да яхне метлата.
-При мой сигнарл и всички яхвайте метлите си-каза учителката.Три,две,едно...Старт!-изкрещя тя и всички дица започнаха да се опитват да контролират метлите си.
-Горе!-каза със стоманен глас Ричард и за негово учудване метлата му се издигна и застина на известно разстояние във въздуха.изпита силното желание да се откаже,но впоследствие размисли и се качи на метлата.Той се настани удобно на нея и постепенно се издигна нагоре във въздуха и скоро вече беше над стадиона.Момечто се опита да не гледа,нон е можа да устой и щом погледна надолу,стана му лошо и идведнъж као стрела полетя надолу.
Повече нищо не сис помняше,докато не го събудиха и го откара към болничното крило във училището.
